Pogled (Bulgaria) 22.12.1986

Приятелят Дийн Рид

Бисер Киров
заслужил артист

С нетърпение чакам четвъртък, 20.40 и - "Дийн Рид в живота и музиката". За да срещна още веднъж приятеля, с когото - освен чрез такива документални творби - няма как вече иначе да се срещнем...

С Дийн се зарознах през 1973 г. На Десетия световен младежки фестивал в Берлин. (И преди това бяхме участвували заедно в някои телевизионни предавания, но се знаехме бегло.) Там той пееше на един от най-големите подиуми и възпламеняваше всички със спонтанността и ентусиазма си, с желанието си да помогне за успеха на фестивалните идеи. Запомнил съм и изключителната му работоспособност, професионалната му ангажираност, стремежа да прави всичко перфектно. Това, последното, бе сред основните му разбирания - и на сцената, и в живота.

Дийн говореше много добре немски, испански, бе наистина разностранна личност - и сценарист, и режисьор, и общественик, и актьор, и певец. Невероятно бързо умееше да се озовава там, където имаше нужда от хора като него – в Чили , в Ливан и Палестина, на строежа на БАМ. Същински приятели станахме на последния, Московския световен младежки фестивал през миналата година. Случаят ни събра заедно почти за цял месец в хотел "Москва", участвувахме редовно в т. нар. програми "Салют, фестивал". Пак по това време дълго търсихме песен, която да изпълняваме заедно, и накрая се спряхме на "Довиждане, любов". За нас - и двамата прехвърлили четиридесетте - тя бе като сбогуване с младостта. Макар никой да не му даваше тия години.

Дийн - ще повторя - бе убедителен във всичко, което вършеше. И с актьорските си качества, и с певческото си излъчване, и със защитата на идеите си. Може би и затова съумяваше да развълнува всеки - вярващ и неверник, стар или млад, аполитичен или не. Испанците имат една особена дума – "герийеро". Тя ще рече боец, звучи и като герой.

Дийн бе всичко това, слято в едно.

The friend Dean Reed

Bisser Kirow
honoured artist

I am waiting eagerly Thursday, 20:40 and "Dean Reed in life and song". To meet once again the friend with whom, unfortunately, I can meet only through such documentaries.

I got to know Dean in 1973 at the 10th World Festival of Youth and Students in Berlin. (We had previously appeared together in some TV programmes but we didn't know each other). There he performed on one of the biggest stages and enkindled everybody with his spontaneity and enthusiasm, with his willingness to contribute to the success of the festival. I remember his outstanding diligence, his professional dedication, his ambition to do everything perfect. The latter was one of his main principles - both on stage and in life.

Dean spoke German and Spanish very well, he was a really versatile personality - screenplay writer, director, socially-engaged person, actor and singer. It was amazing how quickly he got to the places where they needed him - in Chile, Lebanon, Palestine, during the construction of BAM. We became true friends last year during the World Festival of Youth and Students in Moscow. We lived for nearly one month in "Moscow" hotel and took part in the TV programme "Salut, festival". Then we were a long time looking for a song to perform together - finally, we chose "Bye, bye love". We were both over 40 years and this song was a kind of farewell with youth. Although everybody thought that he was younger.

Dean - I am saying it again - was convincing in everything that he did - with his artistic qualities, with his charisma as a singer, with the assertion of his ideas. Maybe for this reason he managed to move everybody - believer or infidel, young or old, interested in politics or not. Spaniards have one word - "guerrero". It means "fighter", it always stands for "hero".

Dean was all that, merged in one.

Der Freund Dean Reed

Bisser Kirow
Verdienter Künstler

Ich warte gespannt auf Donnerstag, 20:40 und "Dean Reed in Leben und Lied". Um einen Freund wiederzutreffen, den ich leider nur durch solche Dokumenationen treffen kann.

Ich lernte Dean bei den X. Weltfestspielen der Jugend und Studenten 1973 in Berlin. kennen. (Wir waren zuvor beide in einigen Fernsehsendungenm, aber wir kannten uns nicht.) Dort sang er auf einer der größten Bühnen und riss alle mit seiner Spontaneität und Begeisterung mit, mit seinem Wunsch, der Festivalidee zum Erfolg zu verhelfen. Ich erinnere mich an seinen außergewöhnlichen Fleiß, sein professionelles Engagement, sein Bemühen um Perfektion. Letzteres war sein wichtigstes Prinzip - sowohl auf der Bühne als auch im Leben.

Dean sprach sehr gut deutsch und spanisch, war eine vielseitige Persönlichkeit, war Drehbuchautor, Regisseur, politischer Aktivist, Schauspieler und Sänger. Unglaublich, wie schnell er an Orten auftauchte, an denen er gebraucht wurde - in Chile, Libanon, Palästina, beim Bau der BAM. Wir wurden letzes Jahr enge Freunde bei den Weltfestspielen der Jugend und Studenten in Moskau. Bei der Gelegenheit wohnten wir fast einen Monat im Hotel "Moskau" und nahmen an der Fensehsendung "Salut, festival" teil. Zu dieser Zeit suchten wir lange nach einem Lied, das wir gemeinsam singen könnten - schließlidch entschieden wir uns für "Bye, bye love". Obwohl wir beide schon über 40 waren, war dieses Lied für uns wie ein Abschied von der Jugend. Obwohl ihn jeder für jünger hielt.

Dean - ich wiederhole mich - war überzeugend in allem, was er tat. Mit seinen schauspielerischen Qualitäten, mit seiner Ausstrahlung als Sänger, mit dem Eintreten für seine Ideale. Vielleicht ist das der Grund dafür, dass er es geschafft hat, jeden zu erreichen, Fans und Skeptiker, ob alt oder jung, unpolitisch oder nicht. Die Spanier haben ein besonderes Wort - "guerrero". Das bedeutet Kämpfer, aber auch Held.

Dean was beides, zu einem verschmolzen.